Датски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Датски език
dansk
/[ˈdanˀsɡ]/
СтранаДания, Германия и др.
РегионСеверна Европа
Говорещи5 400 000
ПисменостЛатиница
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Германски
..-Северногермански
...-Южноскандинавски
....→Датски
Официално положение
Официален в Дания
Фарьорски острови
Малцинствен в Гренландия
Германия
РегулаторДатски езиков комитет
Кодове
ISO 639-1da
ISO 639-2dan
ISO 639-3dan
Датски език в Общомедия

Датският език (dansk) е източноскандинавски език, произхождащ от древния нордически език. Датски се говори от около 6 000 000 души в Дания, Южен Шлезвиг, Фарьорските острови и Гренландия.

Най-близките по родство езици са северогерманските норвежки и шведски език, по-далече и фарьорски и исландски език.

Азбуката на датския език е тъждествена с азбуката на норвежки език и съдържа 29 буквени знака:

Датска азбука
Главни букви
A B C D E F G H I J K L M N O P Q R S T U V W X Y Z Æ Ø Å
Малки букви
a b c d e f g h i j k l m n o p q r s t u v w x y z æ ø å

Граматика[редактиране | редактиране на кода]

В книжовния датски език съществителните имена имат два граматически рода – общ и среден, докато някои датски диалекти все още имат три граматически рода: мъжки, женски и среден. По-голямата част, около 3/4, са в общия граматически род, а останалата част в средния, като последният най-често се употребява за неодушевени предмети. Както в българския език, така и в датския определителният член е задпоставен. Например: една жена – en kvinde, жената – kvinden.


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]